Възходът на многомодовите оптични влакна
Остави съобщение
За да отговорят на нуждите на мрежовата комуникация, от края на 1970 до началото на 1980 страните енергично разработват многомодови оптични влакна с голям диаметър на ядрото и голяма числена апертура (известни също като влакна за данни ). По това време Международната електротехническа комисия препоръча четири различни размера на сърцевината/опаковката на многомодовите влакна с градиент на индекса на пречупване, а именно A1a, A1b, A1c и A1d. Техният диаметър на сърцевината/обвивката (μ m)/числовата апертура е съответно 50/125/0.200, 62.5/125/0.275, 85/125/0.275 и 100/140/0.316 . Като цяло, по-големите размери на ядрото/пакета водят до по-високи производствени разходи, по-слаба устойчивост на огъване и увеличаване на броя на режимите на предаване, което води до намаляване на честотната лента. В допълнение към горните недостатъци, многомодовото влакно 100/140 μm има по-голям диаметър на обвивката, което не е съвместимо с тестови инструменти и конектори и бързо вече не се използва при предаване на данни, използва се само за специални случаи, като например предаване на енергия. Многомодовите влакна 85/125 μm също постепенно бяха премахнати поради подобни причини. IEC SC 86Среща на експертна група GW1, проведена в Киото, Япония през октомври 1999 г., ревизира стандарта за многомодови влакна. В преработения проект, публикуван през март 2000 г., многомодовото влакно 85/125 μm беше отменено. Многомодовото влакно на Corning 50/125 μm, разработено през 1976 г., и многомодовото влакно на Lucent Bell Laboratories 62,5/125 μm, разработено през 1983 г., имат същия външен диаметър и механична якост, но различни характеристики на предаване и се конкурират в мрежите за комуникация на данни.






