Професионален преглед на оптичната комуникация
Остави съобщение
През 1966 г. британският китайски Чарлз Као публикува документ, предлагащ използването на кварц за приготвяне на стъклени влакна (оптични влакна), който има загуба до 20 dB\/km и може да постигне оптични влакна с голям капацитет. По това време само няколко души в света вярваха в лидери като стандартната телекомуникационна лаборатория (STL) във Великобритания, Corning Glass Company в САЩ, Bell Laboratories и други. През 2009 г. Гао Кун спечели Нобеловата награда за измисляне на оптични влакна. През 1970 г. Корнинг разработва оптичен кабел от кварцови влакна със загуба до 20 dB\/km и дължина приблизително 30 m. През 1976 г. Bell Laboratories създава експериментална линия в Атланта, Вашингтон със скорост на предаване само 45MB\/s, която може да предава само стотици телефони, докато използването на коаксиални кабели може да предава 1800 телефона. Тъй като по това време нямаше налични комуникационни лазери и вместо това светлинните излъчващи диоди (светодиоди) бяха използвани като източник на светлина за оптична комуникация, скоростта беше много ниска. Около 1984 г. са успешно разработени полупроводникови лазери за комуникация, а скоростта на оптичната комуникация достига 144MB\/s, способна да предава 1920 телефонни линии. През 1992 г. скоростта на предаване на един оптичен кабел достига 2,5 GB\/s, еквивалентна на над 30000 телефонни линии. През 1996 г. са успешно разработени лазери с различни дължини на вълната, което позволява многоканална оптична комуникация с дължина на вълната и многоканална влакна, известна като „Мултиплексиране на делене на дължината на вълната“ (WDM), която предава множество оптични сигнали с различни дължини на вълната в един оптичен кабел. Така че капацитетът на предаване на оптичната комуникация се удвои. През 2000 г., използвайки WDM технологията, скоростта на предаване на едно оптично влакно достига 640GB\/s. Някои хора имат големи съмнения относно факта, че Гао Кун е измислил оптични фибри през 1976 г. и печели Нобеловата награда само през 2010 г.. В действителност, от историята на развитието на оптичните влакна, споменати по-горе, може да се види, че въпреки големия капацитет на оптичните влакна, те не могат да използват напълно своя ултра голям капацитет без високоскоростни лазери и микроелектроника. Скоростта на електронните устройства достига нивото на гигабитите в секунда, а появата на високоскоростни лазери с различни дължини на вълната даде възможност за оптична трансмисия да достигне нивото на терабитите в секунда (1TB\/s =1000 gb\/s), което накара хората да осъзнаят, че „изобретяването на фибри офтика предизвиква революция в комуникационната технология.






