Дисперсия на сигнала в оптична комуникация

За съвременната оптика на стъклените влакна най -сериозният проблем е не сигнализира затихването, а дисперсията, което означава, че сигналът постепенно се разпространява и припокрива след определено разстояние на предаване във влакното, което затруднява приемащия край да се разграничи дали сигналът е висок или нисък. Има много причини за дисперсия в оптичните влакна. Приемайки модална дисперсия като пример, нееднообразната аксиална скорост на напречния режим на сигнала води до дисперсия, което също ограничава прилагането на мултимодни влакна. В едномодовите влакна дисперсията между режимите може да бъде потисната много ниска.

Въпреки това, има и проблем с дисперсията в оптичните влакна с един режим, обикновено известен като дисперсия на скоростта на груповата скорост. Причината е, че коефициентът на пречупване на стъклото е малко по -различен за падащите светлинни вълни с различни дължини на вълната, а светлинните вълни, излъчвани от източника на светлина, не могат да бъдат без спектрално разпределение. Това също води до различно поведение на пречупване на светлинни вълни във влакното поради леки разлики в дължината на вълната. Друг често срещан тип дисперсия в едномодовите влакна се нарича дисперсия на режим на поляризация, което се причинява от факта, че въпреки че влакната с един режим може да побере само една светлинна вълна на напречен режим наведнъж, тази светлинна вълна на напречен режим може да има поляризация в две посоки. Всякакви структурни дефекти и деформации във влакната могат да причинят двете поляризирани посоки на светлинните вълни да имат различни скорости на разпространение, което е известно още като двурефник на влакната. Това явление може да бъде потиснато чрез поляризация, поддържайки оптични влакна.